В периода април-магията Rey Bredberi

"Пролет -. Мисъл Ceci -. Тази вечер аз съм бил до всичко, което живее в света"

Тя вдъхновява в спретнат петниста скакалец по черен път, окъпан в капка роса върху желязна ограда. В тази уникална вечер тя беше точно на седемнадесет години, и душата си, постоянно трансформира, лети, невидим, вятъра на Илинойс.

- Искам да се влюбя, - каза тя.

Беше казала на вечеря същото. Родителите се спогледаха и поведоха с прим поглед.

- Търпението - те съветвам. - Не забравяйте, че не сте като всички останали. Нашето семейство всички разполагат с необичайно. Ние не можем да общуваме с обикновените хора, особено да се ожени. Не, че ще загубим своята магическа сила. Кажи ми, искаш да губят дар магически пътувания? Това е всичко. Така че бъдете внимателни. Бъдете внимателни!

Но в горния му спалня Ceci леко парфюмирана врата и легна, треперене, развълнуван, на леглото с балдахин и над области на щата Илинойс млечни изплува луната, превръщайки реката под формата на крем, пътища - в платина.

- Да, - каза тя, - аз съм от необичайно семейство. Ден спим, нощни полети на вятъра, като черни хвърчила. Ние искаме - можем да спи през цялата зима в мола, до топлата земя. Мога да живея в нещо - в камъните, в минзухар богомолка. Оставям тук невзрачен плик от плът и душа изпрати далеч по време на полет, в търсене на приключения. Flying!

И вятърът го пренесени на полето, над ливадите.

И вили в долната част на лек пролетен блестяха на светлината и светеха слабо селскостопански прозорци.

"Ако аз съм такъв странен и непривлекателна създание, че тя не може да се надява да се обичат, се влюбя чрез някой друг," - помисли си тя.

В близост до фермата, в пролетния здрач, тъмнокосо момиче на деветнадесет, не повече се вода от дълбок каменен кладенец. Тя пя.

Green Leaf Ceci е паднал в кладенеца. Легнах на мекия мъх и погледна през тъмната прохлада. Момент - и тя е дребнав невидим амеба, за миг - и това е капка вода. И тя се чувства като студена чаша носи до горещите устните на момичето. Нощният въздух леко се предаде в гърлото.

Ceci огледа очите на това момиче.

Тя прониква в тъмно главата и искрящи очи погледнаха ръцете му, които бяха дърпа грубо въжето. Розови черупки от ушите й слушали момичето по целия свят. Тънките й ноздри, уловени аромата на непозната среда ще се чувствате толкова гладко, колкото един млад разтуптяно сърце. Усетих трепна в песен чужденец ларинкса.

"Знае ли съм тук?" - помисли си Cecy.

Тя ахна и се втренчи в черната поляната.

- Това е само вятъра, - прошепна Cecy.

- Само на вятъра. - Момичето се засмя, но беше страшно.

Какво прекрасно тяло е това момиче! Tender плът на изразяване в скривалището, скелета на най-добрите, най-добрите кост. Мозъкът е като цъфтяща в тъмната светлина чай роза, устата мирише леко вино. Под еластичните устните бели бели зъби, вежди красиво извити, косата леко, нежно гали млечно бяла шия. Порите са малки, плътно затворен. Шик носа поглед към Луната и бузите светеха като две малки огнище. Чувствителна пролетта, тялото преминава от едно движение към друго, и през цялото време, като че ли нещо си тананикаше на себе си. Да бъдеш в този орган, в главата - е като да се наслаждават на пламъка на огъня, за да се установят в мъркане котка спане, изпръсквам в топлата вода на потока, като се стреми през нощта до морето.

"И за мен тук е хубаво" - помисли си Cecy.

- Какво? - попита тя, сякаш чу глас.

- Как се казваш? - попита предпазливо Ceci.

- Enn лири. - Момичето потрепери. - Защо казвам на глас?

- Ан, Ан, - прошепна Cecy. - Ан, ще се влюбите в.

Сякаш в отговор на думите й път дойде силен тропот на копита и скърцането на колелата от чакъл. Имаше количка върху него седеше висок мъж, със силните си лапи останали твърдо юздите опъната и усмивката му озари целия двор.

- Кой друг? - Той скочи на земята и вързан юздите до оградата.

- Аз не говоря! - Ан се обърна толкова рязко, че плисна кофа с вода.

- Не! - извика Cecy.