Ударих едно дете

Здравейте
Така че е трудно да говоря за това.
Оказа се, че съм самотна майка на две деца. По-стари от 14 години. Бебе на 2 години 8 месеца. И двете деца обичаше. Аз нямам такъв. След разпадането на два брака, семейството ми току-що ми и децата ми. Бабите там. Първо-в-закон веднага отрекоха внука си (най-големият син ми), втората-в-закон - пиене, а тя не се интересува от неговия внук (млада ми син). Никой не е близо до децата, с изключение на мен. За почти три години (почти до раждането на малкия ми син), че съм сам. Аз съм много, много трудно материал. Най-младият до градината не отива, ние сме с него денонощно с 7 дни в седмицата от 24 часа. Той спеше с мен, аз съм все още на гърдата го нахрани, той направи - ми "опашка". Детето е сложна, тя е хиперактивен, плюс вербална и психическо изоставане в развитието, което допринася за всичките ни проблеми. Защото нямам никой, абсолютно никой никога не помага. Никога не съм си почине. ни деня, ни минутите. Аз принадлежа на детето през цялото време, без прекъсване. И сега, както изглежда, не мога да понасям. Аз съм в истерия. Аз викам, много силно за старши и младши (в който ми ужас). Мога да изстреля силно и боли. Веднъж дори кичур коса извадих малко синко. След - безкраен, поглъщащ вина. По-голямата, безкраен. Аз го zharyus като на бавен огън. Отново, аз правя всички неща, от които аз съм толкова наранена. Отново крещи и победи. Отново на дърва за огрев, за да повърна в вечния огън за вина. И един безкраен порочен кръг. Мразя се. Завинаги. За всяка сълза бебето си. Не сили да изразят всички отвратена от себе си. Най-големият син също е засегнат, тъй като това, което се превърна в майка. И продължи да се влошава неконтролируемо и да стане завинаги крещи създание потрепвания. Как да предпазим децата от себе си?

Khakimov психолог Лилия Zufarovna