Собственост и собствеността - Търговско право (саламури м
Притежаването на материални обекти (инструменти, произведения на човек в продукти и стоки, природни обекти) е определящ фактор в обществените отношения.
Взаимоотношения над материалните обекти са показани във връзка с тях, тъй като собственост, т.е. способност да притежава и използва.
Имуществените отношения са съществували още от древността. Те са в тяхното развитие са преминали от една проста присвояване на материални блага за сложните отношения на собственост, включително и на различните участници (предмети) на тези отношения и разнообразна собственост.
Правото на собственост е основен правен институт, който се използва в бизнеса, в областта на гражданското, търговското оборот.
Собственост на следните функции:- установява и консолидира определени активи, принадлежащи към конкретни лица;
- определя обхвата на права на собственост по отношение на собствеността му;
- установява правна средство за защита и защитата на интересите на собственика.
Собственикът има право на собственост, ползване и разпореждане с имуществото си (чл. 209 от Гражданския процесуален кодекс). Собственост - вещно право, чийто предмет на дейност е индивидуално определено имущество, т.е. неща (сгради, апартаменти, коли и други неща), включително на пари и ценни книжа, друга собственост, включително правата на собственост.
Правото на собственост като вещно право има редица функции.
Собственост е абсолютно право, т.е. Всички тези трети страни се задължават да не нарушават правата на собственика. Това отличава вещните права, например, законите за отговорност, произтичащи от договори и други задължения, правни отношения, които са съотносими и са единствено между страните.
В случай на нарушение на собственика на правата на собственост, има право да съдебна защита (както negatornogo или оправдание иск) за възстановяване на нарушените си права, или за защита на техните права от нарушение от страна на трети лица, по отношение на неговото индивидуално определен нещо или друго имущество.
Притежателят има право по своя преценка да се направи по отношение на имуществото му действия не противоречат на закона и други нормативни актове и не нарушават правата и законните интереси на другите хора, включително и отчуждава собствеността си в собствеността на други лица, да прехвърли на тях, макар и да остава на собственика, нали владение, ползване и разпореждане с имущество, дай имот като обезпечение и да го натоварят с други начини да се разпорежда с него по друг начин.
Собственикът като собственик на правата на собственост на имот продължава да запази собствеността на имота, дори когато тя преминава в собственост на друго лице. Така например, собственикът на нещо, че са изтеглени от притежаването против волята му, и продължава да бъде собственик на правото на възстановяване на нещо, от незаконно притежание (чл. 301 от Гражданския процесуален кодекс), с изключение на случаите по чл. 302 от Гражданския процесуален кодекс. Прехвърлянето на собствеността на друго лице по договора за аренда, не означава прекратяване на собствеността на наетия актив. Прехвърлянето на собствеността на имота на друго лице, не е основание за прекратяване на други вещни права на собственост (чл. 216 от Гражданския процесуален кодекс).
Правото на собственост може да бъде ограничен само в случаите, определени със закон. Например, притежание, употреба и обезвреждане на земя и други природни ресурси до степен, че оборотът им е разрешено от закона (чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс), се осъществява от собствениците свободно, ако тя не доведе до увреждане на околната среда и не нарушава правата и законните интереси на другите физически лица (чл. 209 от Гражданския процесуален кодекс).
Собственост на средствата, предвидени по закон да имат възможност в този имот, той държи в своя сектор, т.е. наистина всъщност го ползват.
Правото на ползване е възможността за използване на имущество, добив на полезни функции и предимства, произхождащи от него плодове и доходи и по този начин отговаря на нуждите и интересите на собственика.
Право на разположение - се предоставя от собственика на възможност по своя преценка и в собствените си интереси да определят правната съдбата на имота, без да нарушава закона, правата и законните интереси на други лица. По този начин, собственикът има право да прехвърли имота под наем, ипотека, продажба, дарение, тя може да унищожи нещо, което е станало, не е необходимо.
Не на последно място, собственикът има право да използва собствеността си в бизнес и търговски цели.
Собствеността не само дава на собственика на правото, но и му налага определени задължения. Ето защо, чл. 210 от Гражданския процесуален кодекс на Република България изрично се подчертава необходимостта от собственика да поеме задължението за поддържане на тяхната собственост, освен ако в закона или договора е в тежест или част от него не е възложена на друго лице.
Собственикът също носи риска от случайно погиване или увреждане на тяхното имущество (чл. 211 от Гражданския процесуален кодекс).