Silence като форма на сделка - сделка в гражданското право

В GC България е установил, че мълчанието "е признат израз на волята, за да направят сделка в случаите, предвидени със закон или по силата на споразумение на страните" (стр. 3 на чл. 158 от Гражданския процесуален кодекс), както и че "не е за приемане, освен ако не е предвидено друго в закон, обичай на бизнес оборот или предишни бизнес отношения между страните "(ал. 2, чл. 438 от Гражданския процесуален кодекс).

Като цяло има няколко подхода към разбирането мълчание. Когато един от тях мълчаливо се разглеждат отделно, когато се описват форми на транзакции (обикновено определят като израз на волята на субекта), заедно с устно изразяване, писане и извършване убедителни действия, / 7 /, че това дава основание да се заключи, че даването на мълчанието като независима форма на сделките. Това заключение е съвсем логично от гледна точка на буквалното тълкуване на разпоредбите на чл. 158 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като терминът "мълчанието" на законодателя се споменава в статия, озаглавена "Формите на сделки."

Въпреки това, когато определен подход поражда редица въпроси, които поставят под съмнение възможността за такива характеристики на мълчание. По-специално, въпросът за отношението на мълчание с други форми на сделки, а именно как да се определи формата на дву- или многостранни сделки, в които волята на страните се изразява по различни начини. Така например, в каква форма да се направи сделка, насочени към възобновяване на писмен договор за лизинг, в случай на мълчание (без възражения) от наемодателя, когато наемател извършва убедителни действия, продължава да ползва имота след изтичане на договора.

Мълчанието може да бъде закон, сила, освен ако не е на устав или споразумение на страните се дава такъв имот. Само в тези случаи мълчи доказателства за изразяването на обекта ще произвежда или да позволи на правните последици.