Руска православна църква, в навечерието на революцията

Руската православна църква в навечерието на местните съвет на революцията

Не можем да кажем, че Църквата е доволен от тази ситуация. Недоволството изрази и обикновени вярващи, и бели енорийските свещеници, а дори и църковната йерархия. Parish духовенство, повечето от които са затънали в ужасна бедност, била недоволна от доминацията на черно епископия и поискали допускане на омъжените духовенство в църковната йерархия, миряните бяха недоволни от липсата на права в енорийски живот, йерархия досадно постоянен контрол състояние над дейността на Църквата. Гласовете за промяна в системата на богословско образование, за по-голяма свобода на богословски дебати, за възраждането на християнското послание, като неразделна част от пастирското служение, което е в синодалното период poluzabvenii, а дори и поклонение превод на обикновени хора от българския език. Той посочи, формалното отношение на по-голямата част от вярващите да изпълняват обредите и тайнствата на неспособността на Църквата, за да се адаптират към бързо променящите се условия. След това всеки, който е бил симпатичен на Църквата беше случаи е ясно, че е необходима промяна. Често гласовете в полза на възстановяването на патриаршията, въпреки че това "монархически" и неговите идеи са били убедени противници. Много поиска възстановяването на древния принцип на избора на епископите. възможно най-скоро възраждане на църквата и посочи препратка към Православието на много представители на руската интелигенция, сред които бившият марксисти, Дъга, Бердяев, Булгаков.

Така че, можем да заключим, че системата за управление на I Синодалната църква веднъж основан от Петър в началото на ХХ век напълно надживяла своята полезност. Църква живот изисква промяна. Тези промени могат да се извършват само местния общински съвет, свикване на който отдавна затруднена самодържавието, така че стана възможно едва след свалянето на монархията Романови. Местният съвет 1917-1918 възстановена патриаршията и установени по общия ред на църковно управление, но е бил принуден да прекъсне работата си.

В тази глава, аз накратко разглежда само тези мерки на Съвета, които, свързани с вътрешния живот. На отношенията му с постъпващите по време на срещите си на власт от болшевиките по мое мнение би било подходящо да се спре в следващата глава.