Резолюция на Арбитражния съд на Северен Кавказ на 15 февруари 2019 г.

Жалбата искане за сформиране на решението на съда и решението на въззивния съд да отмени, да се вземе нов съдебен акт, за да отговарят на посочените изисквания.

В отговор на ръководството на касационна жалба и фонда са помолени да напуснат актовете на съда без промяна, тъй като законосъобразно и оправдано, тъй като обжалването - без удовлетворение.

Арбитражният съд на Северен Кавказ, изучаване на материалите по делото, доводите на жалбата и мнения за това, проверка на законосъобразността и валидността на съдебните актове, счита, че жалбата трябва да бъде предоставено на следните основания.

Дружеството обжалва решението и управлението на средствата в областта на арбитража.

Съдът констатира, материалите по делото и потвърди, че член 8 от Наредбата за обслужване на Общността предвижда изплащане на парично обезщетение за стойността на билетите за третиране на общински служители, която се изплаща ежегодно предоставяне на платен годишен отпуск.

Отказвайки да отговарят на посочените изисквания, съдът, позовавайки се на част 1 от член 7, параграф 1 от член 8, алинея "и" точка 2 от част 1 на член 9 от Закона N 212-FZ, на труда България Код член 164 (по-нататък - Кодекса на труда), създадена че въпросната компенсация се изплаща в съответствие с реалността на спа лечение, както и разходите за спа лечение или факта на санаториум лечение на други разходи.

Изтъквайки, че концепцията за обезщетение предполага наличието на разходи и обезщетение, както и Наредбата за заплащането на услугата на Общността е настроен, независимо от цената, съдилищата са признали такива плащания не са като симптоми на обезщетение.

Съдът също така отбеляза, че разходите за обезщетение санаториум ваучери не се осигурява от трудовото законодателство.

Поради тези причини, Съдът заключава, че парите, платени от институцията, на своите служители като компенсация за разходите за билети на лечение не се възстановява в размер, установен от разходите за служителите, причинени от необходимостта за извършване на работа функции, така че те са обект на осигурителни вноски и не са обхванати от знаците изброени в алинея "и" точка 2 от част 1 на член 9 от Закона N 212-FZ.

Съдът обаче не вземат под внимание следното.

Буква "и" точка 2 от част 1 на член 9 от Закона N 212-FZ установено, че не подлежат на осигурителни вноски за застрахователни премии платци, посочени в параграф 1 от част 1 на член 5 от Закона, всички видове на законодателството на България, на законодателните актове на българските теми, решения представителните организации на местно самоуправление, компенсация (в рамките на стандартите, установени в съответствие с българското законодателство), свързани с изпълнението на отделна работни задължения.

Подобни разпоредби се съдържат в параграф 2 на част 1 от член 20.2 от Закона N 125-FZ.

Тъй като законите N 212-FL-125 и FL не съдържат понятието за обезщетение, свързано с изпълнението на работните задължения, терминът се използва в смисъл, отнасящ се към него с трудовото законодателство.

Кодексът на труда определя два вида обезщетение - първия тип се урежда от член 164 от Кодекса на труда, се разбира под компенсаторни плащания, определени с цел да се възстановят разходите за служители, свързани с изпълнението на тяхната работа или други отговорности, определени от федералното законодателство. Тези плащания не са включени в системата за възнаграждение и направени на служителите като компенсация за своите разходи, свързани с изпълнението на задълженията за работа, и следователно по силата на параграф 2 на част 1 от член 9 от Закон N 212-FZ са освободени от осигурителни вноски.

Вторият тип обезщетение, предвидено в член 129 от Кодекса на труда, на базата на които заплатата на един служител се състои от две основни части: възнаграждението и изплащането на обезщетението и основани на стимули (бонуси, промоции, плащанията за вредни условия на труд и др.) В този случай, обезщетението, в смисъл, определен с член 129 от Кодекса на труда, са елементите на възнаграждението и не са предназначени да компенсират лица специфични разходи, свързани с прякото изпълнение на служебни задължения, в резултат на които тези плащания са предмет на осигурителни вноски в съответствие с установения ред.

Параграф 2 от член 3 от Закон N 25-FZ предвижда, че общинските служители са обхванати от трудовото законодателство на спецификациите, предоставени от този федерален закон.

По силата на параграф 1 от член 2 от Закон N 25-FZ общинска служба, призната професионална дейност на гражданите, които се извършват на база случващото се на позициите на общинска услуга, които се заместват с трудов договор (договор). Възнаграждения и други плащания се извършват в съответствие с трудовото законодателство, законодателството на общински услуги и трудовия договор (договор) (параграф 3 от част 1 на член 11 от Закон N 25-ФЗ).

Част 1 на член 22 от Закона N 25-FZ установено, че плащането на общински работата на служителите се извършва под формата на заплати, който се състои от основната заплата на общински служител в съответствие с заменя позицията си на общински услуги, както и месечни и други допълнителни плащания, определени от Закона за предмет България.

Предоставени гаранции общински служител, предписани от член 23 от Закон N 25-FZ, ал.3 с който се определя, че законите на България теми и повеленията общини могат да бъдат предоставени на общинските служители допълнителни гаранции.

Спорната плащане не подлежи на осигурителни вноски, както е в трудово правоотношение между работодателя и работниците и служителите в съда установи фактическите обстоятелства не показва, че всички плащания, начислени към работниците са платени за работата си.

Тъй като фактическите обстоятелства, установени от съда съответстват на разположение в материалите по делото доказателства, а заключенията на съда се основават на неправилно тълкуване на материалния закон за тези обстоятелства апелативният съд ги смята да отпадне с приемането на ново решение съд потвърди изискванията на институцията да обезсили обжалваните решения за управление на и фонда.

Решението влиза в сила от датата на приемането му.