Плеоназъм и тавтология

Българска академия на науките -
за стил
# 9757;

EN Gekkina,
Старши изследовател, Институт по лингвистични изследвания, Руската академия на науките, кандидат на филология

Плеоназъм - използването на думи в изречение излишно, т.е., не добавя смисъл ... В литературата, в стих се отнася и за изясняване, подчертават емоционален цвят, например, на определението.

Тавтология - краен случай плеоназъм: съдържа един и същ корен, и не носи никакво значение.

Типични примери за нормативен плеоназъм.
Когато Blockheads премахнати цензурата, влезе в употреба израза ругатни - всичко, което се нарича неприлично. Това би било излишно да науката за да се определи най-накрая, с прилагателното девиантно. и да ни обясни къде лошия стил. и къде - и го е направил. девиантно.

(. Гръцки - стегнато) - плеоназъм Срокът на стил, което означава използване в предложението излишни думи, добавя нищо за факта, че тя вече изрази: по дефиниция, Квинтилиан, "abundans супер necessitatem oratio"; напр. "Но те не подкрепят портата" (Жуковски); "Части на науката са взаимно обясняват един на друг." В нашето училище, "Теория на литературата" П. е считан за един от видовете нарушения на точността на сричка; но АП не винаги пречи на точността на словото, понякога което я прави още по-атрибутивна. Бен, в неговите "Стилистика" съвсем правилно вижда П. грешка срещу други свойства на литературната реч - кратък. В разговорната реч общ П. произтича от непознаване на етимологията на думата ( "понтонен мост", "водоустойчиви хидроизолира"). Видима П. има, когато по пътя с изгубените на живот реч "вътрешна форма" се присъединява към епитет, повтаряйки началната си стойност: бели (за разлика от цвят), червена боя; П. всъщност не е така. Още в древни времена под плеоназъм понякога разбирам думите означава само ненужни, но всъщност да се подобрява или се изясни значението на речта. По дефиниция, Donatus "Pleonasmus est adjectio verbi supervacui обява plenam significationem". Такова P. доста различни; Те включват риторичен повторение и звена на синоними (CIC "abiit, excessit, evadit, erupit", "Видях, видях със собствените си очи."), Оборот на националния поетичен език (отидете толкова ходи наоколо, мислех да се мисли, да се знае, аз не знам, да отговаря не знаете ), удвояване на субекта ( "La роза, Elle на vecu CE Que vivent ле рози", "Die Tugend, сие ist Kein leerer Schall" - Шилер), двойно отрицание, в противоречие с духа на съответния език не се превърне твърдение (Гьоте: "Keine Luft фон Кайнер Seite ") и т. р. P. крайна експресия е тавтология (см.). Отделно от АП е т.нар. parapleroma (Feickwort, cheville) - частица, която е поставена за благозвучие или стих, но не влияе на Смисълът на словото: руски "то", германската "Траун", латински. "Equidem", гръцки. ".", И така нататък. Г. Ап. Г.

Тавтология (на гръцки -. Да се ​​каже едно и също нещо) - терминът стил, което означава, ненужни повторения. Много често името на Т. прилага, когато ние се занимаваме с повторение на един и същ корен. От плеоназъм (см.) Т. се различава по това, че не оправдава не само логично, но също така и с емоционалната страна. Плеоназъм - "abundans супер necessitatem oratio" (Квинтилиан) - грях само срещу късо; от гледна точка на необходимостта от които се казва Квинтилиан на, наистина е достатъчно да се каже, "те не се върнат", без да се добавя "ги обратно не се върна", както направи Жуковски; но това допълнение укрепва поетичен аспект на словото и увеличава неговия израз. Напротив, T добавя нищо и повтори, без всякакви цели: Т. е прекомерно плеоназъм. древните наричан Т. perissologiey The (еднократно) и battologiey (от името на цар kireneyskogo Batta, заекването, повтаря думите на поета или Batta, аматьорски ненужни досадни пасажи).