Писмо - MHC от България п 3.4.01

За отдаване под наем на помещения (наемане)

Българското Министерство на данъци и мита разглежда исканията, свързани с задължителна държавна регистрация като отделен предприемач систематично физическо лице получава доходи от отдаване под наем на принадлежност към него от право на собственост върху недвижими имоти, както и съветва по следния начин.

Съгласно член 2 от Гражданския процесуален кодекс на българския бизнес е независима, проведено на свой собствен риск дейности, насочени към системно печалба (доход) от използването на имущество, продажба на стоки, строителство или услуги от лица, регистрирани като такива в съответствие със закона.

С оглед на тези разпоредби, ако е физическо лице предприемач в сертификата за държавна регистрация вписана този вид икономическа дейност, като "Операции с недвижими имоти и бизнес услуги", доходите, получени от него, тъй като наемодател, смята доходи, получени от стопанска дейност , Ако сертификатът от отделен търговец такава дейност, не означава, че той няма право да сключва договори за доставка на недвижими имоти, принадлежащи към него в наема като индивидуален предприемач.

Въпреки това, под наем в данъкоплатец под наем (набиране) жилищен (дневна) стая не може да се дължи на основната отделен търговец, тъй като не ги използват директно като средство за труд в процеса на правене на бизнес. Така задачата на индивидуален нежилищни (жилища) помещения, принадлежащи към него, като право на собственост върху дълготрайни активи с последващо възстановяване на стойността му чрез амортизация не е оправдано дори и в случаите, когато това лице има статут на отделен търговец.

Обектите са класификацията NACE в икономическите дейности. Икономическата активност се осъществява, когато ресурси (оборудване, труд, технологии, суровини, енергия, информационни ресурси) са обединени в производствения процес, насочен към производството на продукти (услуги). Икономическата активност се характеризира с производствените разходи, производствения процес и освобождаването на стоки (услуги).

В случай на доставка на нежилищно (жилищни) помещения на собственика на помещението, а наемателят са страни по договора на гражданското право - сградата на лизинг да бъде въведени в съответствие със законовите разпоредби, посочени в раздел 4 от глава 34 от България ГПК (по-нататък - от Гражданския кодекс). Субекти на гражданското право, т.е. участници в отношенията, регулирани от гражданското законодателство, са граждани (физически лица) и юридически лица, включително и тези, които принадлежат към тях относно правото на имота.

В съответствие с член 608 от Гражданския процесуален кодекс на България дясното наем имот принадлежи на неговия собственик, който може да бъде физическо или юридическо лице.

В същото юридическо лице, за разлика от физическо лице, то има отделен имот и е отговорен за задълженията си точно тази собственост, а гражданин имота законно ограничен, дори и в случай, когато той е отделен търговец, тъй като той използва своята собственост, не само за правят бизнес, но също така и като своя лична собственост, необходими за упражняването на техните неотменими права и свободи.

Въпреки това, присъствието на собственика на имота, в сертификата на държавна регистрация като отделен търговец на този вид стопанска дейност, като "Операции с недвижими имоти и бизнес услуги", не може да промени определен статус гражданското право за принадлежност към него като личност, недвижими имоти дори ако тази собственост се отдават под наем от собственика под наем като физическо лице предприемач.

По същество под наем (наемане), собственост на физическо лице относно правото на собственост е правен акт, удостоверяващ, че използването на собственика на правната му право да се разпорежда за принадлежност към него на правото на собственост, поради което не съдържа необходимите елементи, които характеризират понятието "икономическа дейност" по-горе , Тъй като, в съответствие с член 210 от Гражданския процесуален кодекс на България собственик носи тежестта на поддържането му имущество, плащане на сметки за комунални услуги, както и поддържането на помещенията в добро състояние, това е отговорност на собственика си, независимо от това дали използвате тези помещения от собственика или помещението се дава под наем. В тази връзка, те собственик на разходите за помещения не са разходи, пряко свързани с получаването на приходи от предоставянето на своите услуги за отдаване под наем на помещения, принадлежащи към него.

Наемодателят получава поради договор за наем на доходите под формата на наем, на име в член 208 от Глава 23 "Данък върху доходите на физическите лица" на България Кодекса за подоходното (по-нататък - Кодекса) и подлежи на облагане с данък в размер на 13 процента, но тя не извършва на риска от който и да е икономическа дейност, тъй като тя е наемателят работи с помощта на наетия имот. Съгласно чл 606 от Гражданския процесуален кодекс България плодове, продукти, и приходите, получени от наемателя, в резултат на използване на наетия имот в съответствие с договора, тя е негова собственост.

България Данъчна служба II ранг