пенсиониране на плащане

Уволнение - е прекратяване на трудовото правоотношение между работодател и работник.

При прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор да бъде прекратен. Работодателят е длъжен да даде работа запис на служителите и извършва окончателно плащане към него. Документален основание за регистрация на уволнение на служител, включително изчисляване на всички плащания, дължими към него, е от порядъка (ред) прекратяване (заличаване) на трудов договор със служителя (оставка) (образуват Wm-7 Wm-7a).

скъсване на служителите се заплаща:

1) за работни заплати за времето, което действително е работил в месеца отсъствие на;

2) обезщетение за неизползван ваканция (за всички неизползвани почивка);

3) доходи при напускане (както са определени от закона).

Ако в последния работен ден служител не работи, а след това съответната сума се изплаща не по-късно от деня след представянето на съкратените работници да предявят искания за окончателно плащане. В случай на спор за размера на сумите, дължими на работника или служителя за уволнение, работодателят е длъжен да определя в член 140 TC България краен срок да заплати сумата не ги оспорва.

Процедура за отпускане и изчисляване на парично обезщетение за неизползван отпуск ще се счита за по-подробно в книгата Правното основание на раздел 8.1 възнаграждение.

Служителите при прекратяване на трудов договор в съответствие с член 178 от Кодекса на труда, се изплаща обезщетение.

Отхвърляне на работника или служителя се изплаща обезщетение в размер на средните месечни доходи, както и да го спаси средните месечни доходи за периода на работа, но не повече от два месеца, считано от датата на уволнението (с приспадане на обезщетение) за прекратяване на трудовия договор поради:

· С ликвидацията на организацията (параграф 1 от първата част на член 81 от Кодекса на труда);

· Организации Съкращаване на работниците (параграф 2 от член 81 от Кодекса на труда).

Заплащане при се плаща на съкратени работници, независимо от тяхната последваща заетост при наличието на определени обстоятелства TK България. Средната работна заплата в периода на заетостта се задържа от съкратените работници, само ако той не е влязъл в трудово правоотношение с новия работодател. Това е, за да средната месечна заплата изплащат на служителя в периода на заетост за втория месец, той ще трябва да се потвърди, че не е работа през този период (например, за да се осигури работа книга, в която няма запис на нови работни места).

В изключителни случаи, средният месечен доход се задържа от съкратените работници по време на третия месец от датата на уволнението от решението на службите по заетостта на населението. Тя се определя от член 178 от Кодекса на труда. За да направите това, служителят в рамките на две седмици след уволнението трябва да прилага по отношение на този орган, и ако работникът или служителят не е нает от службата по заетостта, за да го спаси средните месечни доходи по време на третия месец от датата на уволнението. В този случай е необходимо на служителя, за да се получи средната работна заплата да представи бивш работодател работа книга и сертификат от тялото на службата по заетостта.

След уволнението на работника или служителя се съхранява на периода на наемане на средната месечна заплата в дните на издаването на даден ведомост работодател. В същото време освободените работници прави работата книгата.

Сега работодателя с писмено съгласие на работника или служителя има право да прекрати трудовия договор преди изтичане на двумесечния срок на предизвестие, да му плати допълнително обезщетение в размер на средните доходи на служителя, изчислена пропорционално на оставащото време до изтичането на срока на предизвестието за уволнение (част 3 на член 180 от Кодекса на труда) времето.

Член 318 TC България съдържа разпоредба, ангажирането на служители уволнени от организации, намиращи се в областите, далеч на север и равностойни, поради тяхната ликвидация или съкращаване организации на работниците, средните месечни доходи в периода на работа, но не повече от три месеца от датата на уволнението (с приспадане на обезщетение) и се изплаща обезщетение в размер на средните месечни доходи.

Според член 84 TC България работодателят заплаща на работника или служителя обезщетение в размер на средната месечна работна заплата при прекратяване на трудовия договор поради нарушение на установените TC България или други правила, Федералния закон от трудовия договор не по вина на работника или служителя, ако това нарушение не изключва възможността за продължаване на работата (параграф 11 статия 77 LC RF).

Когато ликвидацията на организации на организацията, съкращаване или държавни работниците в съответствие с член 180 от Кодекса на труда, работодателят с писмено съгласие на работника или служителя има право да прекрати трудовия договор без предизвестие за уволнение, в продължение на два месеца с едновременното плащане на допълнително възнаграждение в размер на средните доходи на служителя, изчислява пропорционално на времето, оставащото време до изтичане на срока за предизвестие за уволнение.

В случай на прекратяване на трудовия договор с ръководителя на организацията, неговите заместници и главния счетоводител във връзка с промяната на собственика на имота на новия собственик на организацията в съответствие с член 181 от TC България се задължава да заплаща определената компенсация на служителите в размер на не по-малко от три средномесечни заплати на работника или служителя. Плащането на такова обезщетение е отговорност на новия собственик на компанията имущество, а не право.

Сезонните работници обезщетение се изплаща в съответствие с член 296 от TC България в размер на две седмици средните доходи при прекратяване на трудовия договор поради:

- съкращаване на персонала или служители на организацията.

Според член 178 от TC България обезщетение в размер на две седмици приходи средно възнаграждение на работниците и служителите при прекратяване на трудовия договор:

· Отказ на работника или служителя да прехвърли на друга работа се изисква от него, в съответствие с медицинско становище, издадено в съответствие с установеното федерални закони и други нормативни правни актове на български или липсата на съответната работа (параграф 8 от първата част на член 77 от Кодекса на труда) на работодателя;

· Покана служителя на военна служба или по посока на негов заместник алтернативна гражданска служба (параграф 1 от първата част на член 83 от Кодекса на труда);

· Възстановяване на служител, извършвана преди това тази работа (параграф 2 на член 83 от Кодекса на труда);

· Отказ на работника или служителя да бъдат прехвърлени на работа в друго населено място, заедно с работодателя (параграф 9 от първата част на член 77 от Кодекса на труда);

· Признаване на работника напълно негоден за работа в съответствие с медицинското свидетелство, издадено в съответствие с процедурата, установена с федерални закони и други нормативни правни актове на България (параграф 5 на член 83 от Кодекса на труда);

· Отказ на работника или служителя да продължи работата в резултат на промени в определени условия на трудовия договор на страните (параграф 7 от първата част на член 77 от Кодекса на труда).

Заплащане при изплащат на служителя в деня на неговото уволнение.

Заетост или колективен трудов договор могат да предвидят други случаи на обезщетения за прекратяване, както и определени увеличава техния размер. Това е предвидено в член 178 от Кодекса на труда.

обезщетение се определя чрез умножаване на средната дневна работна заплата в броя на работните дни на работната седмица, попадащи в петдневен срок от календара (Ден шести), който е първият календарен месец, считано от датата на уволнението, с изключение на празничните дни.

Организацията, създадена работна седмица петдневна. Базовата заплата на работника или служителя в съответствие с наличния персонал е 15 000 рубли на месец.

1. Определете средните дневни доходи на служителите в 12-те месеца преди уволнение (като се вземе предвид факта, че периода на плащане, е работил изцяло): 15 000 х 12/249 = 722.89 рубли, където 249 - броят на работните дни в периода на фактуриране (12 месеца) ,

3. За да се определи размерът на допълнително възнаграждение на две средна работна заплата: 722.89 х 21 х 2 = 30 рубли 361.38.

По този начин, в деня на уволнението на работник трябва да получи заплата от $ 2 142.86 рубли и обезщетение в размер на 15 180.69 рубли. Ако служителят не си намери работа, след като бе уволнен, той ще получи и допълнително възнаграждение в размер на 30 361.38 рубли.

Промяна на условията на горния пример. Да предположим, че един работник за дейностите за намаляване на броя на персонала и е бил уволнен преди изтичането на срока от два месеца предизвестие, въз основа на писмено съгласие на работника или служителя.

В този случай, работникът или служителят трябва да се изчисли допълнителната компенсация по начина, предписан от част 3 на член 180 от Кодекса на труда ", в размер на средните доходи на служителя, изчисляват пропорционално на оставащото време до изтичане на срока за предизвестие за уволнение от времето."

По този начин, в деня на уволнението на работник трябва да получи заплата от $ 2 142.86 рубли, обезщетение в размер на 15 180.69 рубли, допълнително възнаграждение в размер на 13 012.02 рубли.

Ако служителят не се използва след уволнението му, той има право на допълнително възнаграждение и (в съответствие с член 178 от TC България в размер на средните месечни доходи до два месеца от датата на уволнението) в размер на 30 361.38 рубли.

Когато се отхвърля служител съгласно член 127 TC България изплаща парично обезщетение за неизползвания ваканция, включително всички предишни години.

Трябва да се отбележи, че правото на обезщетение не зависи на какво основание прекратяват трудовия договор (по инициатива на работника или служителя, от работодателя или от друг, независимо от волята на основата страни).

Издаване на всички дължими на служителя от работодателя, както и запис на заетостта с рекорда на уволнението на изменян произведени преди работникът отива на почивка суми. По време на болестта му по време на отпуск, последвано от уволнението на работника или служителя се изплаща временни обезщетения за инвалидност, но оставят на броя на дните на заболяване не може да бъде удължен.

Налице е спорен въпрос: работодателят длъжен по искане на работника или служителя длъжен да предостави празници за уволнение, или дали тя има право да вземе решение - да плати обезщетение или за предоставяне на платен отпускът по майчинство с още уволнение.

Трябва да се помни, че по силата на член 124 от TC България забранява неизпълнение на платен годишен отпуск в продължение на две години в един ред, както и неосигуряване на платен годишен отпуск на работниците и служителите на възраст под осемнадесет години и служителите, ангажирани в работата с вредни и (или) опасни условия на труд.

Средният дневен заплата се изчислява по реда, предвиден за всички случаи на празниците.

Дни заплащат при уволнение, се изчислява въз основа на броя на месеците, работили по време на работния година. Това означава, че периода на изчисляване на правото да получи почивка започва на датата, на която работникът или служителят започва да работи, а не от началото на календарната година.

Ако пожарни работници не работят период, се предоставя право на пълно обезщетение за неизползван ваканция, обезщетението се изплаща пропорционално на ваканционни дни на месец са работили. Това не е напълно работил месец не се счита, ако броят на отработените дни е по-малко от половин месец. Ако е прекарал повече от половина месеца, тя се третира като цяло.

Обезщетението се изплаща за: (28 \ 12) * 9 = 21 дни.

Ако оставите за текущата операционна година е дадено предварително, а към момента на уволнението на работната година не е напълно разработена, сумата от средните доходи за неспечелени ваканционни дни, в съответствие с член 137 от TC България се удържа от заплатата на работника или служителя. Задържане не се извършва, ако работникът или служителят е отхвърлена като в резултат на:

· Липса на служителя да прехвърли на друга работа поради здравословното състояние в съответствие с медицински доклад (параграф 8 от част 1 на член 77 от Кодекса на труда);

· Ликвидация или прекратяване на отделния предприемач (параграф 1 от част 1 на член 81 от Кодекса на труда);

· Съкращаване или служители служители на организацията, отделен предприемач (параграф 2 от част 1 на член 81 от Кодекса на труда);

· Промяна на собствеността на имота на организацията (това се отнася и до ръководителя на организацията, неговите заместници и главния счетоводител) (точка 4 от първата част на член 81 от Кодекса на труда);

· Покана служителя на военна служба или да го представи го замени с алтернативна гражданска служба (параграф 1 от член 83 от Кодекса на труда);

· Възстановяване на служител, извършвана преди това тази работа, с решение на Държавната инспекция по труда или съд (параграф 2 от член 83 от Кодекса на труда);

· Признаване на работника напълно негоден за работа в съответствие с медицинското свидетелство, издадено в съответствие с процедурата, установена с федерални закони и други нормативни правни актове на България (член 83, параграф 5 от Кодекса на труда);

· Смъртта на работника или на работодателя - физическо лице, както и признаването от съда служител или работодател - физическо лице мъртви или липсва (член 83 параграф 6 от Кодекса на труда);

· Възникване на извънредни обстоятелства, които не позволяват продължаване на трудовото правоотношение (война, катастрофа, природни бедствия, големи аварии, епидемии и други извънредни ситуации), ако този факт се признава решението на българското правителство или публични органи на български обект (параграф 7 от член 83 от Кодекса на труда) ,

Средният дневен заплата за отчетния период е в размер на: 60 000/12 / 29.4 = 170.07 рубли.

Сума продажба е: 28 х 170.07 = 4762 рубли.

До момента на прехвърляне на работната година разработва 5 пълни месеца и 10 дни, които не са включени в изчислението. Не е работил 7 месеца, в размер на платен отпуск трябва да се проведе през този период.

Оставете за срок не работи: (28/12) х 7 = 16,33 дни.

Размерът на платена отпуска, която се удържа: 16.33 х 170.07 = 2777 рубли.