Пазарът като обект на правна регламентация

В началото на българския икономически реформи в България точка се определя като продукт на дейността (включително строителство и услуги) за обмен. Това е в съответствие с икономическите идеи на пазара в обществено възпроизводство, тъй като фаза размяна, но е ясно, че не отразява напълно същността на правните стоките, търгувани на пазара. Трудно е да се обясни какво е причинило такава едностранна подход към правната квалификация на продукта. След размяна на правния език, не означава нищо, тъй като споразумението за суап, според който всяка страна се задължава да прехвърли на другата страна на една стока в замяна на друг. В допълнение, всяка от страните, признати от продавача на стоки, които той е длъжен да превежда, и купувач на стоки, които тя се задължава да приеме в замяна. Стоките, за да се обменят, се приемат за с еднаква стойност, както и на разходите си за пренос и осиновяване се извършва за всеки отделен случай от страната, която носи и съответните отговорности. Само в случаите, когато в съответствие с договора за бартер обменяните стоки се признават като неравно, страната е длъжна да прехвърли стоките, цената е по-ниска от цената на стоките, предвидени в замяна, трябва да плати разликата в цените непосредствено преди или след изпълнение на задължението си за прехвърляне на стоките, ако inoǐ процедура за плащане не е предвидено в договора.

Отрицателните последици от не юридически правилно подход към определението на стоката не отнема много време да се чака. Действа като, ако той буташе участниците на пазара на валутни отношения (по-малко от) стоките не беше много хармонични и приятелски Bolgariyaninu нарича "бартер". Последно бързо се превръща в доминиращ правната форма на отношения между купувачи и продавачи. Пари от стокообращението, тъй като той беше спрян, че в момента на раждането на изкривена пазарна икономика, го хвърли в далечното минало. Грешката е поправена в средата на 90-те години. Според действащото законодателство на стоката е продукт на дейността, държани за продажба и замяна. Самият факт, че повече или по-малко се отрази качествен законодателен обективен характер на стоките, разбира се, не играят решаваща роля в пазарните отношения. Но в същото време не би било правилно да не се вземе предвид този факт, особено в съвременните български условия, когато е налице образуване на пазарната икономика и съответния правната култура.