Основи на астрономията

Три закони за движението на планетите спрямо Слънцето са получени емпирично от немския астроном Йоханес Кеплер в началото на XVII век. Това стана възможно благодарение на дългосрочни наблюдения на датския астроном Тихо Brage.

Първи закон на Кеплер. Всяка планета се движи в елипса, един фокус на която е слънцето.

втори закон на Кеплер (правото на равни области). Векторът на радиус на планетата в равни интервали от време, равен описва-област. Друга формулировка на този закон: отрасловото скоростта на планетата е константа.

третият закон на Кеплер. Квадратите на периодите на планетите около Слънцето, са пропорционални на кубовете на полу-големите оси на техните елиптични орбити.

Модерният формулирането на първия закон се допълва, както следва: в невъзмутимо движение на движещо се тяло на орбитата е крива на втория ред - елипса, парабола или хипербола. За разлика от първите две, право на трети Кеплер се прилага само за елиптични орбити. perihelia скоростта на движение планета, където компонент - средна ъглова скорост или планетата в R = а. движение скорост при афелий: Кеплер открива законите му емпирично. Нютон получен закони на гравитацията универсален закон на Кеплер. За определяне на масата на небесните тела е важно обобщение на третия закон на Нютон Кеплер и да е система за прилагане на органи.

третият закон на Кеплер. Speed ​​близо до слънцето планети много по-големи, отколкото далечен скорост. Обяснение на фигурата в дясно - Speed-близката планета до Слънцето е много по-голяма от скоростта на далечно. В обобщение, това право обикновено формулирани както следва: квадрати периоди Т1 и Т2 обработка на две тела около слънцето, умножена по количеството на всеки от телесното тегло (съответно М1 и М2) и слънцето (М) са кубчета големи полуоси А1 и А2 техните орбити: Когато това взаимодействие между органите М1 и М2, не са взети под внимание. Ако пренебрегнем масите на тези органи, в сравнение с масата на Слънцето (т.е. M1