Граждански иск в наказателен процес реализиране на правата на ищеца и ответника
България, София и Московска област, София
С приемането на Наказателно-процесуалния кодекс на България институт граждански иск в наказателния процес е претърпял редица промени и разяснения. В много отношения те се дължат на целта на законодателя да защити гражданския ищец и гражданският ответник интереси, както и разширяване на техните процесуални права като участници в наказателното производство. Необходима е ясна дефиниция на правния статус на гражданския ищец и ответник, създаването на единна процедура за представяне и разглеждане на гражданския иск в наказателното производство, за да се избегнат нарушения на наказателното процесуално право, както и за осигуряване на своевременна и ефективна защита на хора, имущество или нематериални ползи, които е причинена вреда.
В съответствие с п. 1 супена лъжица. 44 Наказателно-процесуален кодекс на Република България граждански ищец е физическо или юридическо лице, за което едновременно следните три условия:
а) лицето е подал иск за обезщетение за имуществени или неимуществени вреди;
б) е налице основание да се смята, че вредите са причинени пряко от престъплението;
в) лицето е признато като граждански ищец със съдебно решение или решение на съдия, прокурор или следовател.
В същото време, Наказателно-процесуалния кодекс на Република България директно установено, че гражданския ищец също могат да бъдат признати като субекта, на който е претърпял неимуществени вреди. Това нововъведение е в пълно съответствие с чл. 150 и 151 от НК RF.
Следвайте да се помни, че в наказателното производство като граждански ищци са жертва или жалбоподателя, който пое правата на последната след смъртта му. субектите на данните са процесуални права като жертва и граждански ищец.
В допълнение към лицата, които са претърпели вреди, граждански иск може да се посочи и други участници. Например, едно гражданско дело, за да се защитят интересите на непълнолетните лица, лицата, признати за неспособен или частично в състояние, както и лица, които по някаква причина не може самостоятелно да отстояват своите права и законни интереси, представени от техните законни представители или прокурор; дело в защита на обществения интерес от прокурора.
Представителят на гражданския ищец
Гражданският ищец има право да участва лично или чрез пълномощник. Съгласно чл. 45 Наказателно-процесуален кодекс на Република България граждански ищец - физическо лице може да бъде адвокат, юридическо лице - други лица, отговарящи на условията в съответствие с Гражданския кодекс на България да представлява неговите интереси. В допълнение, по заповед на магистрата в един от неговите близки роднини или всяко друго лице, чието допускане граждански ищец се стреми да гори да бъде допуснат като представител на гражданското партията.
Съгласно чл. 54 Наказателно-процесуален кодекс на Република България гражданско ответник е физическо или юридическо лице:
Въпреки това, в тази статия Наказателно-процесуалния кодекс на Република България съдържа специална клауза, която определя от съда или с решение на съдия, прокурор, следовател представител на гражданското ответник може да бъде един от неговите роднини или всяко друго лице, от чието приемане се стреми граждански ответник.
По този начин, като представител транспондер гражданското погълне бъдат толерирани, в действителност, всяко лице, срещу което толерантност посочено hodataystvo.Poryadok подходящо представяне на гражданското iskaSoglasno ч. 2 супени лъжици. 44 Наказателно-процесуален кодекс на Република България граждански иск може да бъде предявен след наказателното дело до края на съдебния процес в производството на наказателното дело в първоинстанционния съд.
Ограничаване на срока за подаване на граждански иск е изискване за цел, насочени към защита на интересите на подсъдимите и граждански респондентите, като в случай на разширяване на правото да се предяви граждански иск на пледоариите етап те ще бъдат без реална възможност за ефективно се противопостави на гражданския иск и да предостави контра-аргументи за присъдата. В допълнение, на обхвата на съдебния дебат, определена по чл. 292 НПК, не са подходящи за целите на разглеждането на граждански иск.
При решаването на делата в апелативен или касационната инстанция, разглежда законността, валидността и справедливостта на съда Antes, които нямат право да се помисли и да установи обстоятелствата, свързани с новодекларирани гражданския иск. Въпросът за обезщетение за вреди (т.е. до решение по гражданско дело) трябва да бъде решен от съда присъда на първа инстанция, тъй като тя е неразривно свързано с делото и обстоятелствата, принадлежащи към предмета на доказване.
По този начин, гражданско дело не може да се каже, на етапа на писмени становища или по време на изслушването на делото от апелативния съд или касационно.
Трябва да се подчертае, че разпоредбите на част. 2, чл. 44 Наказателно-процесуален кодекс на Република България се разшири гражданското производство, тъй като съгласно чл. 29 Наказателно-процесуален кодекс граждански иск може да бъде предявен само преди началото на процеса. Изглежда, че този роман трябва да се оценява положително, тъй като тя защитава интересите на гражданското лице, което му дава възможност да предяви иск за по-дълъг период от време.
Осигуряване на граждански иск
Съгласно чл. 230 Наказателно-процесуален кодекс на България Съдия искане на жертвата, гражданския ищец, техните представители или прокурорът има право да разпореди предприемането на мерки за осигуряване на обезщетение за вреди, причинени от престъплението, или е възможно отнемане на имущество. По-специално, един от най-ефективните мерки за гарантиране на вземането е изземване на имуществото на заподозрения, обвиняемия или гражданския ответник. изпълнение на посочените решения се носи от съдия-изпълнителите.
Важно е да се отбележи, някои от конкретната процедура на изземване да се осигури граждански иск по време на предварителното следствие. Тази мярка се използва от съдията по искане на прокурор или следовател със съгласието на прокурора. Искането се разглежда от един съдия, изкуствена коприна или военни кораби, отговарящи ниво на мястото на предварително разследване или процедура по разследването в рамките на 24 часа от получаването му. По време на заседанието могат да участват прокурорът и следователят. Граждански ищец и ответник отрече тази възможност.
След като разгледа петицията, съдията разпорежда изземване, което трябва да определи конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които бе взето решението да победи на решението за отказ на ареста, като посочва причините за отказа.
Предизвестие за прекратяване на спирането преди sledstviyaSoglasno чл. 209 НПК, спиране на предварителното разследване, следователят уведомява граждански ищец, ответник или техни представители, а също и да им обясни процедурата за обжалване на това решение. Въпросните лица трябва да бъдат информирани за възобновяването на предварителното разследване.
Съгласно чл. 213 Наказателно-процесуален кодекс на България следовател подаръци или да изпрати копие от постановлението за прекратяване на наказателното дело гражданският ищец и гражданският ответник. В този случай, първият обяснява право да съдите по граждански дела, ако наказателното дело се прекратява на основанията, посочени в под. 2-6 ч. 1 супена лъжица. 24, чл. 25, стр. 2-6 часа. 1 супена лъжица. 27, чл. 27 и 28 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Тази процедура има важни правни последици за гражданския ищец и ответник, който е отговорен за задължението на следователя, за да ги уведоми за тези теми. В случай на неизпълнение на това задължение следовател граждански ищец може незабавно да обжалва действия като незаконни и neobosnovannye.2. Проверка на материал delaSoglasno чл. 216 Наказателно-процесуален кодекс на Република България по искане на гражданския ищец, гражданския ответник и техните представители, следователят въвежда тези лица с наказателното дело след предварителното разследване е приключило. Субектите на данни имат право да се запознаят с наказателното дело материали на частта, която се отнася до граждански иск.
Трябва да се отбележи, че гражданския ищец и ответник трябва да се запознаят с материалите по делото на обвиняемия и неговия защитник. Според резултатите от изследването граждански ищец и граждански ответник има право да внасят петиции, включително възстановяването на нови доказателства и предварителен добавка разследване.
Участие в производството
Съгласно чл. 250 Наказателно-процесуален кодекс на Република България граждански ищец въвлечени в съдебни спорове, граждански ответник и (или) на техните представители.
Въпреки това, съдът може да разглежда граждански иск в отсъствието на граждански ищец в присъствието на един от трите обстоятелства:
а) това е поискано от гражданския ищец или негов представител;
б) граждански иск поддържа прокурора;
в) ответникът е напълно съгласен с представения гражданския иск.
В други случаи, съдът не се яви на граждански ищец или негов представител има право да напусне гражданско дело без разглеждане. В този случай, на гражданския ищец си запазва правото да съди в гражданското sudoproizvodstva.4. Изречение по отношение на граждански иск по реда на чл. 309 Наказателно-процесуален кодекс на Република България в диспозитива на решението, трябва задължително да съдържа решение по подаденото гражданския иск. Ако е необходимо, прави допълнителни изчисления, изискващи пробен отлагане, съдът може да признае гражданските права на ищеца, че отговарят на гражданския иск и да отнесе въпроса за размера на обезщетението за гражданското производство. Тази разпоредба НПК (чл. 310) се разумно задържан в Кодекса.
Стремежът да се поддържат тези институции се дължи на следните фактори.
На първо място, в наказателния процес понякога просто невъзможно да се старателно изчисляване на размера на обезщетението за вреди. Пример за това е престъпление в областта на опазването на околната среда, където размерът на приложен характер на вредата, често е много съществено, за да се изчислява на сложни процедури и да изисква обосновка граждански ищец и подробно проучване на съда. При разглеждането на този вид дела, Съдът, се сблъскват с необходимостта от подробно изчисление на размера на обезщетението за вреди, трябва да предаде на иска да се разглежда в гражданското производство. [1]
Въпреки това, за съда за това, на граждански иск в наказателното производство, основният проблем е признаването на право на обезщетение, което е неразривно свързано с влизането в предмета на доказване по наказателно дело обстоятелства (чл. 1, чл. 73 НПК).
Въпреки това, Наказателно-процесуалния кодекс на България позволява да се прехвърли граждански иск за гражданското производство, само ако няма възможност да се направи подробно изчисление на иска, без отлагане на делото. Следователно, въпросът за размера на обезщетението е от второстепенно значение.
Трябва също така да се има предвид, че размерът на обезщетението може да е свързана с размера на вредите, причинени от престъплението, като задължителен елемент от престъплението.
В допълнение, в много ситуации, големият размер е един отговарящ на условията, характерни за престъпление. Ако значимостта на щетите (или размера на щетите) е квалификационен характеристика и не е доказано, съдът налага наказание, без оглед на това отегчаващо вината обстоятелство.
При разглеждане на граждански иск в гражданския процес съдът разглежда само въпроса за размера на обезщетението, за да бъде възстановена. Присъдата на съда по наказателно дело, е в ущърб на съда обмисля иск в граждански производства във връзка с определяне на иск за причиняване на вреда, както и факта на извършване на конкретно лице (чл. 4, чл. 61 от Кодекса RF на Гражданския процесуален).
Изложеното по-горе води до извода за положителните тенденции в развитието на действие образува наказателно производство във връзка с приемането на Наказателно-процесуалния кодекс. Трябва да се отбележи навременността и съответствие с международните стандарти такива истории като включването сред Vic ищците, които са претърпели неимуществени вреди, както и увеличените срокове гражданското производство.
Piksin Н. Н. адвокат [1] Вж. П. 20 Резолюция на пленум на 11.05.98 броя слънце България 14 "От практиката на прилагане на отговорността за нарушения на екологичното законодателство съдилища."