Федералният конституционен закон като източник на конституционното право

По този начин, от Конституцията на Република България, като основен източник на конституционното право е форма на създаване норми, които съставляват ядрото на индустрията, всички държавни-правно регулиране на обществените отношения, които го правят този въпрос.

3.3. Федералният конституционен закон като източник на конституционното право.

Следващият източник на българските конституционни права са федералните конституционни закони.

Идеята на това законодателство е проектирана да намали обема на самата българска Конституция. В своята правна сила федералните конституционни закони заемат междинно положение между Конституцията на Република България и обикновени федералните закони се приемат от една по-сложна процедура от предишната, изискващи по-висока степен на обществен консенсус. Такова представяне на връзката между празнота в българската конституция, федералните конституционни закони и общите федерални закони преобладават. В основата на това може да послужи като разпоредби от част 1 на член 15 ( "Законите и другите нормативни актове, приети в България, не трябва да противоречат на Конституцията на Република България") и част 3 от член 76 от Конституцията ( "федералните закони не могат да противоречат на федералните конституционни закони"). Невъзможно е, обаче, не признава конкретната причина и за дадена позиция, че федералните конституционни закони имат същата сила, както в Конституцията, тъй като е, например, то се провежда в Италия или Франция. Сред федералните конституционни закони се прилагат. вмъкнете

-аварийно (т 56, 88.);

-военно положение (з 3, член 87 ..);

-България образуване на нови лица (т.1 т 137 ..);

-процедура за вземане на нови лица в България (з 2 на точка 65, т 137 ч 1 ....);

-България подлага на промените в състоянието ред (член 66 ч 5 ..);

-описание и ред на официалното използване на държавните символи - националното знаме, герб, химн (част 1, член 70, ..);

-дестинация референдум за (е "в" член 84 ..);

-статус на омбудсмана (н. "г" т.1 т 103 ...);

-Правителствените процедурите на България (з 2 от т 114 ..);

-съдебна система (з Z-118, Z-128 ч ....);

-процедура събрание за свикване на Конституционния (гл. 2, чл. 135).

Лесно е да се забележи, че тези въпроси не обхващат цялата материя от конституционен характер, остава извън сегашната конституция. Това се отнася, например, до самия процедурата на приемане на федералните конституционни закони и съответно промените в глави 3-8 на Конституцията, процедурата за сключване на договори и споразумения между публичните власти и българските власти на своите поданици, а дори и на много въпроси.

Ето защо, тя изглежда по-правилна позиция, според която конституционните въпроси, които са включени в списъка по-горе. Федералното събрание е длъжно да предприеме федералните конституционни закони, както и за други въпроси, може да го направи, ако те чувстват, че те имат конституционното характер. След като получи и след като е уреден федерален закон институт на федералното референдума като цяло конституционен, и то не само по отношение на реда на назначаването му, както е предвидено в Конституцията буквално.

Досега има само три федерален конституционен закон: един, както бе споменато, регулира федерален референдум, и две - съдебната власт институции, а не в пълна степен. Посочете забавянето на приемането на останалите закони на такова негативно влияние върху демократичното развитие на нашата държава.

3.4. Федералната договор като източник на конституционното право.

Съществуващата българска конституция в параграф 3 на член 11 се посочва, че техническото задание и правомощия са диференцирани между силовите органи на България и нейните поданици държавни, както на Конституцията и Договора Федерална и други договори. И в четвъртата алинея на втората секция част 1 от Конституцията, "Преходните и заключителните позиция" е създадена в случай на разпоредбите на разпоредбите на Федералната Конституция на Договора работят позиция несъответствие конституция. Тя може да се заключи, че до такава степен, че разпоредбите на разпоредбите на Договора федерация не противоречат на Конституцията, те имат същата сила, както в Конституцията.

3.5. Споразумения за определяне на границите и взаимното делегирането на правомощия между публичните власти на България и нейните поданици като източници на конституционното право

Следващият вид източници на конституционното право са договори за определянето на границите и взаимното делегирането на правомощия между публичните власти на България и нейните поданици, сключен въз основа на същата алинея 3 на член II от Конституцията на Република България.

За съжаление, на потенциалния обхват на такъв договор за определяне на границите на (взаимно делегиране) на властите не са конституционно дефинирана. Не е определена и процедурата за сключване и прекратяване на тези споразумения.