Единството на българския икономическо пространство - единството на българската държава

Единството на българския икономическо пространство

Гаранции за единно икономическо пространство в България в съответствие с Конституцията, са по-конкретно посочени изключителната сферата на компетентност на Федерацията на въпроси, като например създаването на правната рамка на единния пазар, финансови, валута, кредитни, митнически регламент, бр пари, принципите на ценова политика, федерални икономически услуги, включително федерални банки в съответствие с клауза. "Е", чл. 71, стандарти, както и официални статистически счетоводни и други Крепежни прерогативи. Пари на емисиите изцяло българска централна банка, съгласно ч. 1 супена лъжица. 75.

Българската данъчна система се основава на нормите на Конституцията. Данъчното законодателство е в постоянно взаимодействие с нормите на конституционното право, тъй като данъкът се отразява пряко върху създаването на Конституцията на България, залегнали права и свободи. Потвърждение, че Конституцията на България е един от най-важните регулатори на данъчната система, е фактът, че по време на сегашната Конституция на България, Конституционният съд не повече от седемдесет пъти преживели наредби, свързани с установяването, събирането и контрола данък в България, независимо от факта, че за всички докато Конституционния съд на България бяха приети повече от 200 резолюции.

В редица членове от Конституцията на Република България, създаден на принципа на една единствена финансова политика, включително данък, който предоставя на стопанството, включително единството на данъчната система. Тази разпоредба съществува в развитието на една от основите на конституционната система на България - на принципа на единство на икономическото пространство, в съответствие с част 1 от член 8 от Конституцията на Руската федерация. От принципа на единството на фискалната политика трябва да бъде, че това е неприемливо, тъй като въвеждането на регионални данъци, което може пряко или косвено да ограничат свободното движение на стоки, услуги и финансови активи в предварително дела на единно икономическо пространство, както и въвеждането на регионални данъци, което позволява формирането на бюджетите на някои области, дължащи се на данък доходи други територии или за прехвърляне на плащането на данъци за данъкоплатците в други региони.

Принципът на обща фискална политика, включително и данък, и единството на данъчната система, залегнал в няколко члена от Конституцията на Република България, по-специално в член 114 (параграф "б" от част 1), според която българското правителство да извърши единна финансова, кредитна и парична политика.

От горните конституционните разпоредби следва, по-специално, че това не е разрешено да се установи данъци нарушаващо единството на Българската икономическо пространство. От тази гледна точка е неприемливо, тъй като въвеждането на регионални данъци, което може пряко или косвено да ограничат свободното движение на стоки, услуги и финансови ресурси в рамките на общото икономическо пространство и въвеждането на регионалните данъци, което позволява формирането на бюджетите на някои райони за сметка на приходите от данъци в други области или да прехвърлят данъци върху данъкоплатците в други региони.

Принципът на равното данъчна тежест, произтичаща от член 8 (част 2), 19 и 57 от българската Конституция. В сферата на данъчните отношения, това означава, че тя не е разрешено да се установи допълнителни, както и по-високите данъчни ставки в зависимост от формата на собственост, организационни - правни форми на стопанска дейност, местоположение на данъкоплатеца или други дискриминационни основания.

Принципът на създаване на данъчното право заложено само в член 57 от българската Конституция. По отношение на данъчните субекти в България, при спазване на разпоредбите на конституцията "законно установен" може да се разглежда само тези данъци, които са въведени от законодателните органи на субектите на България в съответствие с общите принципи на данъчното облагане и на такси, определени от федералното законодателство.

Конституционният съд е от интерес за правното положение на България по въпроса за данъчното облагане в контекста на на единно икономическо пространство в България. Конституционните принципи са в основата на разделението на властите в областта на данъчното облагане, което, следователно, в тази част подлежи на федерална юрисдикция. Определяне на данъци и такси от страна на федералните власти, държавните органи на България лица и местните власти, както следва от член 71 (параграф "г"), 73 и 132 (част 1) от Конституцията на Република България.

Федералното законодателя установява федерални данъци и такси, в съответствие с Конституцията на Република България, самостоятелно определяне не само списък с тях, но всички елементи на данъчни задължения.

По отношение на субектите на България и местните власти на понятието "установяване на данъци и такси" има правно значение. Що се отнася до създаването на данъци и мита на държавната власт на субектите на българските власти, той трябва да бъде в съответствие с които имат пряко въздействие от Конституцията на Република България и с общите принципи на данъчно облагане и такси, които се съдържат във федералния закон. В същото право на български лица в създаването на данъци винаги е производен характер, тъй като българските участници са обвързани с тези общи принципи.

Създаване на данъчен субект в България е правото си да реши да влезе или да не влиза на нейна територия на данъка е, както и подробен списък на регионалните данъци генерира само право, но не и задължението да се установи на данъка. Създаване на регионален данък означава и уточняване на общите правни разпоредби, включително и подробно определение на субекти и обекти на облагане, ред и срокове за плащане на данъци, правилата на обезщетения, методи за изчисляване на специфичните ставки (диференцирани, прогресивни или регресивни) и т.н.

Събирането на трите конституционни разпоредби, които считаме за фундаментални, предоставя правни и реалното единство на българската държава. Всеки механизъм на тяхното ниво прониква всички основите на държавността във всеки български край, и ги свързва заедно. Всяко отклонение или отхвърляне на конституционната уредба на данни неминуемо ще доведе до най-негативните последици за съществуването на българската държава.