Член 1 от Закона "На несъстоятелност (банкрут)" с коментари

1. В съответствие с Гражданския кодекс на България присъства федерален закон се създава основа за признаване на длъжника в несъстоятелност (в несъстоятелност), урежда реда и условията за прилагане на мерки за предотвратяване на неплатежоспособност (фалит) процедура и условия на процедурите, прилагани в случай на несъстоятелност, както и други отношения, произтичащи от невъзможността на длъжника да удовлетворят изцяло вземанията на кредиторите.

2. Този федерален закон се прилага за юридически лица, които могат да бъдат признати като в несъстоятелност (в несъстоятелност), в съответствие с Гражданския процесуален кодекс на Република България.

3. Отношенията, свързани с неплатежоспособността (в несъстоятелност) на гражданите, включително индивидуални предприемачи, се регулират от този федерален закон. Правилата, които управляват неплатежоспособност (фалит) на гражданите, включително и индивидуални предприемачи, и се съдържат в други федерални закони могат да се прилагат само след провеждане на промени и допълнения към настоящия федерален закон.

4. Ако международен договор на България предвижда други правила, различни от тези, предвидени с настоящия федерален закон, правилата за българските международни спогодби.

5. ръководи от този федерален закон отношения с участието на чуждестранните кредитори ще се прилагат разпоредбите на този федерален закон, освен ако не е предвидено друго в международен договор на България.

6. Решенията на чуждестранни съдилища по несъстоятелност (банкрут) се признават на територията на Република България, в съответствие с международните договори на Република България.

В отсъствието на международни договори в България решения на чуждестранни съдилища по несъстоятелност (банкрут) се признават на територията на България на базата на реципрочност, освен ако не е предвидено друго от федералния закон.

1. законодателството по несъстоятелността (в несъстоятелност) е сложна система от правни норми, съдържащи се не само в Федералния закон "За несъстоятелност (банкрут)", но в някои други нормативни правни актове.

В основата на системата за правна регламентация на несъответствие (в несъстоятелност), са разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс на българската несъстоятелност (банкрут) на индивидуалните предприемачи (член 25) и юридически лица (чл.65.); Кодексът не включва правила за неплатежоспособност (фалит) на граждани, които не са индивидуални предприемачи, но липсата на положителни взаимоотношения контрол на данни, не означава забрана за упражняване на такъв контрол, други федерални закони.

В допълнение, много от разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, макар и не пряко засягат въпросите за обявяване в несъстоятелност, са от решаващо значение за широк кръг от ключови въпроси, възникващи от неплатежоспособност (фалит) на юридически лица. Занимава се с нормативните актове, например, организационна и правна форма на юридическите лица, правото на собственост и други вещни права на задължение отношения, въпросите за отговорността при неизпълнение на задълженията, процедурата за сключване, изменение и прекратяване на договори и др.

По този начин, в системата на правното регулиране на несъответствие (в несъстоятелност) от участниците оборот имот централната нормативен акт е от Федералния закон "За несъстоятелност (банкрут)", в подготовката и приемането на който е намерен в общото желание да се предвиди възможност за цялостна регулация на съответните отношения. Въпреки това, в някои случаи това не е възможно поради спецификата на определени групи от отношения, които изискват твърде подробна уредба, излиза извън регулация на Закона за темата. Поради това, в такива ситуации, той допуска приемането на други федерални закони и други нормативни правни актове. Все пак, имайте предвид, че всички тези случаи, както и нивото на съответния нормативен акт пряко посочено в текста на Закона за несъстоятелността.

По този начин, ролята на длъжника по отношение на които може да бъде инициирана от несъстоятелност (банкрут) производство, извършва търговска организация, с изключение на държавното предприятие: бизнес партньорство (пълно или ограничено), бизнес компания (с ограничена отговорност, с допълнителна отговорност или склад), производството на кооперация, държавно или общинско предприятие единна въз основа на правото на работа.

Сред организациите с нестопанска цел в несъстоятелност (в несъстоятелност), могат да се считат само тези, които действат в правната форма на кооперация на потребителите или благотворителна или друг фонд. Несъстоятелност други организации с нестопанска цел, са изключени.

В същото време не губи значение на въпроса за възможността за разширяване на кръга на лицата, които могат да бъдат предмет на несъстоятелност поради редица организации с нестопанска цел: асоциации и съюзи на юридически лица, неправителствени организации, търговията и индустрията и др - които не са ангажирани в предприемаческата дейност.

6. Регламент на несъстоятелност (банкрут) на гражданите, включително и тези, които не са индивидуални предприемачи, трябва да се извършва по начин, определен от Закона за несъстоятелността (глава X). правила за несъстоятелност на гражданите, които се прилагат в случай на неплатежоспособност (селяни) стопанства и индивидуални предприемачи.

Законодателят счита, че е необходимо да се гарантира, че правата и законните интереси на гражданите, за да се даде на разпоредбите на неплатежоспособност (фалит) граждани на особено значение във връзка с други федерални закони, ако федералните закони, приети след влизането в сила на Закона за обявяване в несъстоятелност, ще се променят правната уредба на отношенията, свързани с неплатежоспособността (в несъстоятелност) на гражданите, тяхното прилагане ще бъде възможно само след като направите съответните промени в текста на Закона за обявяване в несъстоятелност.

7. Закон за фалит (стр 4 -... 6 Член 1) определя съотношението, съдържащи се в нейните норми и разпоредби на международното частно право.

Основни принципи на отношението на вътрешното право и международното частно право, установени от Конституцията на Република България. според който "общоприетите принципи и норми на международното право и международните договори на Република България, са неразделна част от нейната правна система" (ст. 15).

Ето защо, регулиране на отношенията, свързани с трансграничната несъстоятелност, трябва да се извършва чрез приемане на отделен федерален закон, въз основа на този модел Закон за трансгранично несъстоятелност.