Беше като сън (Алина Зиновиев)

Беше като сън, като сън,
Limit мисловни явления
Красива и стройна, като Атланта,
Той имаше таланта да победи.

Когато за пръв път видях,
Вниманието му веднага се обърна,
Но, независимо дали съм го бърка,
Или, тя изглежда обиден.

Но знам със сигурност, той гали
Maiden не е лишен.
Добре го е построил, и това
Страстен, с огън.

Така странен ефект върху мен,
Като че ли ми заповяда,
Обърнете изглежда малко по - Аз съм топи като лед,
Той се усмихва и листа.

И аз го гледам, от друга страна
Листата на издълбани ъгъл.
И аз съм тъжен, че съм ядосан,
Като че ли се стремим да бъдем с него.

Но скоро, но разбрах,
Това не можеше да не се влюби.
Когато някоя среща, която имах,
Нито naglyazhus съм в това.

Той мълчи и не отговаря,
Me настрана околовръстни пътища,
С други забавни разговори,
Аз не забелязах.

И аз, като глупак, всичко изглежда,
Страхувам се, но в очакване на тайна среща.
Понякога, просто погледнете случайни,
Всички пронизва през мен.

И страстни очи горят,
И какво се случва, той ме познава.
Аз съм трепери като лист в гората на трепетлика,
Борба с него не са имали силата.

Но след това се затича към мен
И, притисната към гърдите му.
И сърцето ми толкова бързо чука,
И объркването казва.

За мен, той се завтече очите си
И тогава той ме целуна.
И не можах да устоя,
Като че ли това е чакал за дълго време ...

Го чаках да дойде тук, така че
И до сърцето на целувката му.
Може би това е само сън,
Но колко красиво е все едно го.

Той се отдръпна от устните ми,
Той каза, че той не е могъл да се въздържи,
Едва дъх до ниво,
Импулсивно ме прегърна.

Той ми каза нещо на раздяла
В отговор той чу само тишина,
Бях толкова изненадан,
Аз не разбирам нищо.

После обясни на някой,
Това, че той е живял тук в транзит,
Тук той вече не е жив,
И това си булка чака.

О, колко съм глупав!
Мислех, че е необходимо.
Защо го посрещне?
B е живял, както и преди, без него.

Но всичко върви, времето лекува,
всички осакатени спомени.
Но се радвам, че най-раздялата
Той ми отговори с мълчание.